ЗНОЯ̀ СЕ, -оѝш се, мин. св. -оѝх се, несв., непрех. Диал. Потя се. Есета стоеше над него още по-разтревожена и питаше: – Каква стана бе, Ралчо? Защо се зноиш, кажи ми! Ст. Даскалов, СЛ, 540.
